Приказка

По покана на Магдалина реших аз също да се включа във веригата в подкрепа на SOS Детски селища . Също така се радвам да помогна като стана SOS семеен спонсор.
Обичам да чета приказки и дълго се чудих какво да пусна, но си ме влече към Пипи Дългото чорапче - знам, че това не е приказка, ама тя е толкова готина и такива глупости свърших след като изчетох книгата...

/////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////
"Тъкмо тогава портата на близката къща се отвори и от нея изхвръкна едно момче. Изглеждаше изплашено и това не беше чудно, защото по петите му го следваха други пет момчета. Те бързо го настигнаха, притиснаха го към оградата и се нахвърлиха вкупом върху него. Петимата започнаха едновременно да го блъскат и удрят. То се разплака и закри лицето си с ръце, за да се защити.

— Удряйте, момчета! — викна най-голямото и най-силното от тях. — И то така, че да не посмее вече да се мярка на тази улица.

— О — прошепна Аника. — Бият Виле. Как могат да бъдат толкова лоши!

— Това е оня проклет Бенгт. Той вечно се бие — възмути се Томи — и петима срещу един, какви подлеци!

Пипи пристъпи към момчетата и побутна с показалеца си Бенгт по гърба.

— Ей — каза тя. — Да не сте намислили да правите малкия Виле на пюре, та го нападате петима наведнъж?

Бенгт се обърна и видя едно момиче, което никога не беше виждал. Някакво съвсем непознато момиче и то дръзваше да го закачи. От изненада той първом зяпна, а после лицето му се разтегна в широка усмивка.

— Момчета — извика той, — момчета! Пуснете Виле и елате да видите това момиче. Ама че момиче!

Той се пляскаше по коленете и се смееше. В следния миг Пипи беше наобиколена от останалите с изключение на Виле, който избърса сълзите си, плахо пристъпи към Томи и застана до него.

— Такава коса виждали ли сте? Същински пожар! А обувките? — продължаваше Бенгт. — Ще ми дадеш едната на заем? Много ми се гребе, а си нямам лодка.

Той сграбчи едната плитка на Пипи, но веднага я пусна, като извика:

— Ой, опарих се!

Хванати за ръце, петте момчета направиха кръг около Пипи и започнаха да скачат и да крещят:

— Червената шапчица! Червената шапчица!

Пипи стоеше в средата и мило се усмихваше. Бенгт се надяваше да я разсърди или разплаче, или поне да я уплаши. Когато това не стана, той я блъсна.

— Не бих казала, че се отнасяш добре с дамите — каза Пипи. После го вдигна със силните си ръце високо във въздуха, занесе го до брезата, която растеше наблизо, и го метна върху един клон. След това грабна второто момче и го преметна на друг клон, третото стовари върху портата на близката вила, а четвъртото запрати през оградата, тъй че то падна в цветната леха в градината. Последния побойник тя набута в една малка количка за игра, която стоеше на пътя. Накрая Пипи, Томи и Аника и Виле се полюбуваха малко на момчетата, които бяха онемели от изненада. Пипи им каза:

— Страхливци! Нахвърляте се петима срещу един. Това е подло. А освен това блъскате едно малко, беззащитно момиче. Фу, колко грозно!

— Хайде да си вървим — обърна се тя към Томи и Аника. А на Виле рече:

— Ако пак се опитат да те бият, обади ми се.

После извика на Бенгт, който не смееше да помръдне горе на дървото:

— Ако имаш да кажеш още нещо за косата ми или за обувките ми, използувай случая, докато не съм си отишла в къщи.
Ала Бенгт нямаше какво повече да каже за обувките на Пипи, нито пък за косата й. Тогава тя взе тенекиената кутия в едната ръка, а макарата в другата и си тръгна, последвана от Томи и Аника. "
////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////
Така като гледам, само Лин не е поканена (от моя блогрол ) -та искам да я поканя :)