неделя, 28 март 2010 г.

Корабите заминават, Сина ....

/от Софи и Т. за Д.-като Дида и Дракон/

1.
Сина, корабите заминават!
Напускат те насечения бряг и старата година
се запалва, за да изгори,
а корабите ден по ден ще гълтат месеците докато
достигнат лятото, бе Сина.
Е, това е. В крайна сметка ти си капитан на нашата
фрегата, София е детето-юнга, а аз съм плъх и
се заклевам, че никога не ще напусна
/дори последен/
този кораб, който между впрочем винаги
пътува за Созопол.

Т.

2.
Внимание!,
говори Юнгата :
- Къде е капитанът?, а екипажът отговаря :
- Във Венеция!, и юнгата си мисли -
ще взема аз на рамото си Папагала и с Плъха
под ръка, ще се разходя по площад Сан Марко, дано
намеря Капитана, за да го заведа до пивницата
на Феличе, където мисля всичките да отпразнуваме
годишнината от вартоломеевата нощ...

С.

Това открих днес в шкафа :)
Капитана

сряда, 3 март 2010 г.

03.03

Национален празник - да бе, да. Защо тогава не виждам празнични физиономии в офиса? :)
Работим, работим - колко да работим? Очаквам парад на рампата - складови работници и шофьори маршеруват под зорките погледи на счетоводители и дилъри ... WTF ?!? Само чистачката липсва / то за това охраната мие пода на входа /, ама и тя сигурно е с важна мисия - знаме да ушие, та да мога АЗ байряка да развея в ритъма на празнично надутите клаксони.
Цялата тази работа е по любов - ей така - от патриотизъм.