неделя, 28 март 2010 г.

Корабите заминават, Сина ....

/от Софи и Т. за Д.-като Дида и Дракон/

1.
Сина, корабите заминават!
Напускат те насечения бряг и старата година
се запалва, за да изгори,
а корабите ден по ден ще гълтат месеците докато
достигнат лятото, бе Сина.
Е, това е. В крайна сметка ти си капитан на нашата
фрегата, София е детето-юнга, а аз съм плъх и
се заклевам, че никога не ще напусна
/дори последен/
този кораб, който между впрочем винаги
пътува за Созопол.

Т.

2.
Внимание!,
говори Юнгата :
- Къде е капитанът?, а екипажът отговаря :
- Във Венеция!, и юнгата си мисли -
ще взема аз на рамото си Папагала и с Плъха
под ръка, ще се разходя по площад Сан Марко, дано
намеря Капитана, за да го заведа до пивницата
на Феличе, където мисля всичките да отпразнуваме
годишнината от вартоломеевата нощ...

С.

Това открих днес в шкафа :)
Капитана

3 коментара:

Анонимен каза...

Браво бе,Сина!!! Искрено ме развесели:))) глей какво готино стихотворение!

lynn каза...

Супер! :)))
Какви неща крият шкафовете... на капитаните :)

kyky_pyky каза...

Стихотворението е супер :) А, в шкафа и други забавни неща имаше, ама не са за в тук :)))