събота, 1 декември 2012 г.

Кафяви, сини,зелени,пъстри

Какъвто и да е цвета - все са си очи. Въпросът е как това зад тях приема нещата дето те фокусират ( или не успяват :) ). Вървиш си по улицата и виждаш куче (с адски готини уши); дамата пред теб - лошо куче; детето и - куче приятел и за гушкане, и за гонитба ; комплексираният пубер, дето слиза от автобуса - куче, което да срита (току виж, това го направи куул); все бързащия господин от 3-ти апартамент - хич не го и вижда; кучето от другия тротоар - страхотна кучка.
Трябва ли на кучето да му дреме какво виждат останалите, когато го погледнат ?
Трябва ли да прави най-сладката си физиономия пред пубера ?
Трябва ли да бяга от досадното дете ?
Дали някой ще види това, което вижда и то в свежата локва ?

понеделник, 1 октомври 2012 г.

Не пей ми се, не смей ми се

Цял ден ми се върти това парче в главата :)))

неделя, 30 септември 2012 г.

Време

Едно време скандирах, че времето е наше. Сега нямам представа чие е, но със сигурност не е мое, защото ако беше мое ... и аз нямам идея какво щях да го правя. Ако все пак разполагах с него щях да имам време за много неща, а сега нямам. Сега времето ми е запълнено с работа, да знам, че трябва да се работи, но все пак аз съм доста типичен представител на зодията си :) и следователно имам нужда от цялото време на света или поне от един времеврът.
Хм, не ми се пише. Пее ми се :)

сряда, 19 септември 2012 г.

Е, няма заглавие !!!

След ден като този ми иде да се гръмна. Цял ден съм като развален грамофон ....няма оправия.

Рязко сменям темата :

Искам да си хвана водно конче, но те са някак хем бързи, хем се движат като на забавен кадър. Изглеждат адски крехки, аха да го хванеш и си казваш "СТОЙ!!! не така - я виж колко е мъничко и изглежда крехко,чупливо - не става с тези резки движения, пък може и да го стреснеш". Пък то (водното конче де) хич и не те забелязва за него си поредното психо - пъне се нещо, гледа те с едни ококорени очи - скука, да взема да се махам, че ми писна. Пък и това нещо ми се вижда доста смотано - току виж ме размаже, пък после нека си обяснява, как не ми мисли нищо лошо.

И отново да сменим темата :

Какво правя  - чакам да дойде и мой ред.

понеделник, 20 август 2012 г.

Един прекрасен ден

Днес е е един чуден ден. Видях се с много приятни хора и ядох страхотен дюнер :) Костадин пак ме ядоса - откраднали му лаптопа (сега отново трябва да влезна в ролята на ченге и да го открия) - е, не че не ме бива, но все пак.
Не мога да се начудя на човешката глупост - е, много прост народ значи...особено мъжката част.

неделя, 12 август 2012 г.

За чичко Фройд

            От доста време не си помня сънищата, и когато си помисля май това е добре :) Та значи :
           Аз съм новоназначена полицайка в 5-то РУП в София (това е сбъднатата ми детска мечта), и ето ме първи ден на работа - районното отвътре изглежда като All Stars - на два етажа, като втория е с дупка по средата и можеш да видиш всичко, което става на първия. Няма кабинети, само адски много хора се разхождат насам-натам (повечето цивилни), а аз съм почти униформена. Нямам никаква идея какво трябва да правя (пък и никой мил гражданин не идва при мен да се опитам да му помогна). В следващият момент виждам как една служителка на СОТ (началник смяна - свястно момиче) си има "случай" - трябва да разбере какво се крие в червата,ануса или там някъде на един младеж. Аз все още се мъча да се осаферя. И така вече съм нощна смяна - какъв купон, това си е хаос парти - има много музика и шарени светлини, а колегите се забавляват с изключение на работещата бивша служителка на СОТ - тя продължава да се мъчи да изтръгне нещо от горкия младеж. И така, аз вече съм дневна смяна, след тежко 24 часово дежурство отново се чувствам не на място. Бивш служител на въпросното управление ми обяснява, че сама трябва да си намеря какво да върша и как да го върша (това било нещо като тест), е аз така и се чувствам като опитна мишка. Мотая се насам-натам, но не намирам нищо за вършене. Минава един шеф (познах по униформата и шарените пагони) и аз се спичам - щото стоя ей така и нищо не правя - единственото за което се сетих е да козирувам ( нали е висшестоящ, пък аз почти съм с униформа) - козирувам с лявата ръка и съм малко неглиже, това още повече ме спича. Реших да се измъкна и да отида в двора, а там ме чака изненада - има задача ... трябва да тичам по някоя улица (имам избор от 5), коя да хвана и за чий Х да тичам - гоня ли някой, тест на Купър ли ми правят?!? Избрах си да тичам към двора на РУ - там пак има униформен шеф, който ме гледа строго и сякаш ми казва : "Ти нямаш ли си работа, какво се мотаеш само???" И аз, какво да правя,какво да правя  - паркирам Москвича на баща ми и до една чешма и започвам да мия чашите в нея (явно на старите колеги). Виждам как единственият ми познат човек там още се мъчи да разгадае мистерията с младежа и скритите неща. Адски завиждам в този момент - та тя си има случай. Тъкмо да изплакна чашите и виждам, че Москвича го няма - започнах да го търся, а него го НЯМА. Съвсем осезаемо беше чувството за провал. Тичащите ми колеги започнаха да се завръщат, а аз дори чашите не бях успяла да измия, пък и червения Москвич ми изчезна пред очите. Отново заставам мирно - пак шеф, пак ме гледа строго. И отново съм нощна смяна - това вече, явно ми дойде твърде много и се събудих.

петък, 13 юли 2012 г.

Филми

Кола, под вода.
Объркване и после тишина.
Добре ли си?
Не показвай слабост, нито страх.
Сега ти на ход.
А след месец, след година?
Означава да поемеш трудния път - да пораснеш.
...
Спирам да си играя с дистанционното.

вторник, 26 юни 2012 г.

Пояснение

Тъй като отново съм разбрана неправилно, давам малко пояснения - :))) И да кажа - няма злоба в думите ми, може би е нещо като автогенна тренировка.

събота, 16 юни 2012 г.

Събота е :)

Аз няма да си стоя вкъщи :) Чакат ме паркове, кина, кафета и поне един музей  :))) И това е втора поредна събота  (миналата лових  риба или дремах край реката, все тая) - КЕФ :)

неделя, 20 май 2012 г.

На тридесет и

Мозъкът ми си играе с мен.
Страх.


четвъртък, 17 май 2012 г.

Моята тайна

Влизам в стаята. Тихо е.
Липсваш ми.
На вън вали и пия чай.
Липсваш ми.
Заспивам и те сънувам.
Липсваш ми.
Чакам те и идваш, но свършва бързо.
И отново ми липсваш.

неделя, 6 май 2012 г.

Съботно - неделно

Тераса.
Зелени дървета.
Тичащи хлапета.
Чаша кафе - сутрин, чаша бира вечер.
Цигарите бързо се пушат.
Времето спира.
В съседен блок кукурига петел.
Почти идилично - почти.

сряда, 25 април 2012 г.

Гледна точка

Всичко е въпрос на гледна точка, нали? Аз имам нужда да виждам постоянно в розово, зелено,  синьо, лилаво, жълто, червено ... изобщо цветно и весело. Обичам поговорки от сорта "Всяко зло за добро", а не "Не всичко, което блести е злато".
Е, понякога се ядосвам. Установявам, че най-много се дразня, когато някой засегне (независимо по какъв начин) човек, на когото държа. Ако не става въпрос за физическо насилие (тогава е по-лесно - просто скачам а бой), в първия момент се опитвам да не обръщам внимание на "помията", но си ме гложди бе. После започвам да кроя шапки :) - в това не ме бива много - защото пак ми идва на акъла, че "всичко се връща".
Добър човек ли съм? Достоен за уважение? Обичат ли ме такава каквато съм? Имам нужда да ме обичат и да обичам - тогава нищо няма значение!!!
След пролетния дъжд, който току що спря, въздухът е свеж - излизам да подишам, ще го съчетая с набавянето на провизии.

П.П. Обичай ме - имам нужда от чист въздух за да виждам всичко цветно и да не си задавам въпроси.

петък, 6 април 2012 г.

Имате поща

Не ме бива в писането.
Не ме бива  говоренето.
Поне имам фалшив, но стабилен "втори " глас.
"Ще продължавам да пея, до последния си звезден миг" :)))

събота, 31 март 2012 г.

Без заглавие

Искам да ме отвлечеш - някъде, няма значение къде. Може да има река, море, езеро, водоем, също така и дървета - цяла гора даже (все пак имам слънчева алергия), а и огън може да си напалим. Ще си вземем разни неща - каквито си поискаме, неща като хамак примерно. Палатка :)))

ффффффф

Понякога искам да съм егоистична кучка !!!
Да си добър - порок ли е ? !?
"Няма ненаказано добро", но пък и "Каквото повикало - такова се обадило".
Хм, върти ми се и "Боклукът за едни е съкровище за други" - шарен свят, то това май му е хубавото :)
Ще се доверя на една моя преподавателка - когато мислиш за хубави неща ги предизвикваш и ти се случват ХУБАВИ неща. Та така ще да е и с доброто - помагай с каквото можеш и всичко ще ти се върне :)
И други неща искам - ама са трудни, нищо - все пак вярвам, че ще станат :) 
Така са ме учили :)

неделя, 18 март 2012 г.

Пролет е :)))

На вън грее слънце :))) Това си е повод за бурна радост. Накекерчваш се на мек стол в кафене на припек, показваш на всички доволната си физиономия, радваш се на безумната си прическа (какараскино легало) и подслушваш разговора на съседната маса (4 малоумия си правят тестове), после се разхождаш "по центъра" с походка на сънлива котка и отново се радваш на себе си (защото си най-прекрасна ). Тези неща те карат изобщо да не мислиш - само се кефииииш.

неделя, 11 март 2012 г.

?

Маската крие или показва? Дрехите - същата работа.
Изобщо, защо хората се притесняват от "многоликите"? Те не лъжат, просто показват това, което им е кеф. 

неделя, 4 март 2012 г.

Ами, неделно

Неделите ми могат да се нарекат трите Ч.
Четене
Чудене
Чакане
Навън грее страхотно слънце, и като че ли, най-нормалното нещо е да се телепортирам до близкия парк и там да смуча кафета и цигари. Даже клоните на дърветата ме викат.
Сега малко спорт - вкъщи :)

събота, 18 февруари 2012 г.

Съботно

   Седя си аз на изтърбушения диван и си пиля орловите нокти. Та докато извършвам това адски нетипично за мен действие, си се изстрелвам в моя идеален свят - в страната на чудесата. Какво да видя там :
   1- во действие - прохладна река, аз съм се изопнала на сянка и съхна. Изплашила съм рибата и около мен се мятат мълнии, но това не помрачава идилията, защото в следващия момент заедно със най-сърдитият рибар се пльосваме във водата и  нищо няма значение.
   2-ро действие - аз съм се изтипосала с най-кифленските дрехи и се разхождам под ръка най-галантният кавалер - и разбира се аз знам, че той е щастлив да бъде именно и само с мен, защото аз съм адски готина и всички му завиждат. Е, нали и ноктите ми са страхотни :)
   3-то действие - вървя приведена, кръста ме боли адски, но това няма никакво значение, защото държа за ръка малък пакостник, който точно в този момент се е устремил към него (радва се да го види и да му покаже най-чаровната си усмивка).
   Да, това е една малка част от страната на чудесата. Там, най-вероятно, не всичко е розово, но заради тези моменти си заслужава. Сега, след като на лицето ми е изписана онази странна усмивка на Джокондата, продължавам да си пиля орловите нокти. 

сряда, 15 февруари 2012 г.

Просто една песен

От доста време не се бях разхождала из центъра на София :) По едно време даже ми се прииска да си купя вестник и да седна в кафенето срещу поликлиниката - ей така, за кеф. Щеше ми се и да имам фотоапарат и да снимам - черно-бели снимки :) - толкова кабели висяха е огромни ледени висулки, прехвърчаха и снежинки. Исках и да се видя с всичките ми познати и приятели - така на по кафе и клюки, но има време и за това, след още някой и друг такъв ден.

петък, 10 февруари 2012 г.

10.02.2012г.

Мълчалива вечер, още по-смълчано утро.
Захарта в кафето ми е малко.
Хиляди ЗАЩО? 
Противоречиви КАКВО?
Неясни КАК?
Думи,думи,думи.
Скрит, срамежлив и очакващ поглед - нищо.
Неизказани мисли, недовършени мечти - нищо.
Какво ми е - нищо.
Не прави нищо - просто гледай.
Видя ли?
Гледай внимателно този път.

Въртележка, пумпал,обръч - всичко се върти (на едно място).
Игра на "Стражари и Апаши" - там има стрелки, показват посоката - понякога заблуждават, но винаги те насочват.

сряда, 18 януари 2012 г.

18.01.2012г.

От 2-3 дни започнах да си поемам въздух, ама както си трябва - дълбоко, с кеф. Улавям се, че често се пробвам, да не би да съм забравила да вдишвам, и когато за пореден път си напълня дробовете с въздух ми става едно драго, леко. Сега вече ще мога да полетя :) Свободата ме опиянява, дори започнах да си пея и танцувам в автобуса (колкото и тясно да е) :))) Тази вечер даже и облаците се разкараха, има и звезди - прекрасни звезди. Чувството, че сега мога да правя каквото си пожелая леко ме обърква, но ми е кефскооо. Е, още се чудя какво да правя с цялото това свободно време, но всъщност ще правя каквото си искам :) Изобщо нямам намерение да се замислям, да се боря, чудя, решавам или каквото и да било от този род - просто ще си се порадвам.

понеделник, 16 януари 2012 г.

Неделя - 15.01.2012г.

Днес загубих нещо, което не беше за мен (или поне всичко в мен). Лошото е, че загубих нещо много ценно за мен (цялата) - загубих приятел, страхотен човек. Той вижда в мен неща, които сама аз не виждам, но как да покажа нещо, което нямам представа къде е - мое ли е. Напоследък мислите ми се въртят все около една и съща дума - обич. Сигурна съм, че имам много от нея :) Искам да му БЛАГОДАРЯ за всичко, което направи за мен, че беше до мен,обичаше ме и ми даваше надежда и тази песен - прекрасна е :))) Да, обичам го заради всички тези неща, но това не е достатъчно, той заслужава много повече!!!
Всичко отново е разпиляно, такава съм и аз - разпиляна. Искам да намеря човек, който ме обича такава каквато съм, с добрите и лошите ми черти, който не иска да ме променя (обича ме цялата) -  и аз да го обичам пак така - безрезервно,безкрайно - за винаги.

събота, 14 януари 2012 г.

Тъпотия

Искам, не искам.Знам, не знам.Това е мечтата ми, това не е мечтата ми. В малкото моменти, в които успявам да се погледна отстрани, виждам такава несигурност, че ми иде да си фрасна един в муцуната. Ще ми се да отново да съм на 17г. и да съм абсолютно уверена в това, което правя. Тогава всичко беше просто и логично, а сега всичко около мен е абсолютно нелогично. Напъвам се да правя нещо, от което никак не ми олеква.Напротив, постоянно съм на тръни, ще стане или няма да се получи ?!? Постоянно искам мнението на хората около мен и одобрението им. По този начин в крайна сметка изобщо нямам идея какво искам аз. И ето и простият пример - искам да се забавлявам, но тотално се затварям (за да съм се съберяла - или нещо от сорта - дрън-дрън ярина), е това ли искам - да си стоя вкъщи и да се чудя. 
Както беше казала една приятелка преди време "Чувствам се стара,самотна и зла". Ама не съм стара бе!!! Самотна, е какво искам като си стоя пред лаптопа и копая ферма, мисля (тук идва лафа с патката, дето мислила,мислила и на края се удавила), чакам да се случи нещо, което може и никога да не стане(въпреки желанието ми). Зла - ами да като не съм удовлетворена от живота си.
Да си попея малко - "Страх ме е от себе си, когато загубя мечтите си","На всяко действие - противодействие","Стените в тази стая, в която бих живял, се приближават бавно в индиански бавен ритуал".
Едно знам със сигурност - искам да обичам и да бъда обичана (едновременно, ако може).

Петък 13-ти

Денят започна с "Не`ам нерви" , продължи с "Аз ли съм или не съм" и на финала - шо ке е - ке е!

понеделник, 9 януари 2012 г.

09.01.2012г.

Странен ден :) От забавен, през малко музика и в момента - а бе, кофти ми е (отново не ме разбират). Следва ферма, храна и знам ли :) Не искам да обяснявам нищо на никой, звучи ми като оправдание, а аз няма за какво да се оправдавам.
Хайде сега на мини вафлитеее.

събота, 7 януари 2012 г.

Преинсталирам си диска :)

Определено имам нужда от преинсталиране :) Това не ми звучи никак лошо. 
Започвам с почистване и пренареждане на квартирата - трябва да изхвърля доста неща (от дрехи до лоши спомени) има и много хубави неща, които ще запазя (повечето в себе си). 
Преди време ме споходи невероятен късмет - забравям :) В началото беше дразнещо, но сега ще ми свърши чудесна работа, просто ще се оставя и мозъкът ми ще си свърши работата (както винаги ще забравя всяко нещо, което ме е наранило по някакъв начин и ще останат само хубавите неща). Има няколко човека, които не мога да забравя, не искам, а и не е необходимо. Надявам се и те да не ме забравят и да ми вярват. Да се радват заедно с мен. Да, ще се отдръпна от тях, но винаги ще са с мен. За хората, които наистина се интересуват от това какво става с мен (добре ли съм,какво става) ще започна по-често да пиша тук - те ме познават и ще разберат. 
Това май ще стане нещо като дневник :)
И така - пожелайте ми успех и надявам се да има някой, който да ме чака да се върна, когато съм готова.