сряда, 18 януари 2012 г.

18.01.2012г.

От 2-3 дни започнах да си поемам въздух, ама както си трябва - дълбоко, с кеф. Улавям се, че често се пробвам, да не би да съм забравила да вдишвам, и когато за пореден път си напълня дробовете с въздух ми става едно драго, леко. Сега вече ще мога да полетя :) Свободата ме опиянява, дори започнах да си пея и танцувам в автобуса (колкото и тясно да е) :))) Тази вечер даже и облаците се разкараха, има и звезди - прекрасни звезди. Чувството, че сега мога да правя каквото си пожелая леко ме обърква, но ми е кефскооо. Е, още се чудя какво да правя с цялото това свободно време, но всъщност ще правя каквото си искам :) Изобщо нямам намерение да се замислям, да се боря, чудя, решавам или каквото и да било от този род - просто ще си се порадвам.

понеделник, 16 януари 2012 г.

Неделя - 15.01.2012г.

Днес загубих нещо, което не беше за мен (или поне всичко в мен). Лошото е, че загубих нещо много ценно за мен (цялата) - загубих приятел, страхотен човек. Той вижда в мен неща, които сама аз не виждам, но как да покажа нещо, което нямам представа къде е - мое ли е. Напоследък мислите ми се въртят все около една и съща дума - обич. Сигурна съм, че имам много от нея :) Искам да му БЛАГОДАРЯ за всичко, което направи за мен, че беше до мен,обичаше ме и ми даваше надежда и тази песен - прекрасна е :))) Да, обичам го заради всички тези неща, но това не е достатъчно, той заслужава много повече!!!
Всичко отново е разпиляно, такава съм и аз - разпиляна. Искам да намеря човек, който ме обича такава каквато съм, с добрите и лошите ми черти, който не иска да ме променя (обича ме цялата) -  и аз да го обичам пак така - безрезервно,безкрайно - за винаги.

събота, 14 януари 2012 г.

Тъпотия

Искам, не искам.Знам, не знам.Това е мечтата ми, това не е мечтата ми. В малкото моменти, в които успявам да се погледна отстрани, виждам такава несигурност, че ми иде да си фрасна един в муцуната. Ще ми се да отново да съм на 17г. и да съм абсолютно уверена в това, което правя. Тогава всичко беше просто и логично, а сега всичко около мен е абсолютно нелогично. Напъвам се да правя нещо, от което никак не ми олеква.Напротив, постоянно съм на тръни, ще стане или няма да се получи ?!? Постоянно искам мнението на хората около мен и одобрението им. По този начин в крайна сметка изобщо нямам идея какво искам аз. И ето и простият пример - искам да се забавлявам, но тотално се затварям (за да съм се съберяла - или нещо от сорта - дрън-дрън ярина), е това ли искам - да си стоя вкъщи и да се чудя. 
Както беше казала една приятелка преди време "Чувствам се стара,самотна и зла". Ама не съм стара бе!!! Самотна, е какво искам като си стоя пред лаптопа и копая ферма, мисля (тук идва лафа с патката, дето мислила,мислила и на края се удавила), чакам да се случи нещо, което може и никога да не стане(въпреки желанието ми). Зла - ами да като не съм удовлетворена от живота си.
Да си попея малко - "Страх ме е от себе си, когато загубя мечтите си","На всяко действие - противодействие","Стените в тази стая, в която бих живял, се приближават бавно в индиански бавен ритуал".
Едно знам със сигурност - искам да обичам и да бъда обичана (едновременно, ако може).

Петък 13-ти

Денят започна с "Не`ам нерви" , продължи с "Аз ли съм или не съм" и на финала - шо ке е - ке е!

понеделник, 9 януари 2012 г.

09.01.2012г.

Странен ден :) От забавен, през малко музика и в момента - а бе, кофти ми е (отново не ме разбират). Следва ферма, храна и знам ли :) Не искам да обяснявам нищо на никой, звучи ми като оправдание, а аз няма за какво да се оправдавам.
Хайде сега на мини вафлитеее.

събота, 7 януари 2012 г.

Преинсталирам си диска :)

Определено имам нужда от преинсталиране :) Това не ми звучи никак лошо. 
Започвам с почистване и пренареждане на квартирата - трябва да изхвърля доста неща (от дрехи до лоши спомени) има и много хубави неща, които ще запазя (повечето в себе си). 
Преди време ме споходи невероятен късмет - забравям :) В началото беше дразнещо, но сега ще ми свърши чудесна работа, просто ще се оставя и мозъкът ми ще си свърши работата (както винаги ще забравя всяко нещо, което ме е наранило по някакъв начин и ще останат само хубавите неща). Има няколко човека, които не мога да забравя, не искам, а и не е необходимо. Надявам се и те да не ме забравят и да ми вярват. Да се радват заедно с мен. Да, ще се отдръпна от тях, но винаги ще са с мен. За хората, които наистина се интересуват от това какво става с мен (добре ли съм,какво става) ще започна по-често да пиша тук - те ме познават и ще разберат. 
Това май ще стане нещо като дневник :)
И така - пожелайте ми успех и надявам се да има някой, който да ме чака да се върна, когато съм готова.