сряда, 18 януари 2012 г.

18.01.2012г.

От 2-3 дни започнах да си поемам въздух, ама както си трябва - дълбоко, с кеф. Улавям се, че често се пробвам, да не би да съм забравила да вдишвам, и когато за пореден път си напълня дробовете с въздух ми става едно драго, леко. Сега вече ще мога да полетя :) Свободата ме опиянява, дори започнах да си пея и танцувам в автобуса (колкото и тясно да е) :))) Тази вечер даже и облаците се разкараха, има и звезди - прекрасни звезди. Чувството, че сега мога да правя каквото си пожелая леко ме обърква, но ми е кефскооо. Е, още се чудя какво да правя с цялото това свободно време, но всъщност ще правя каквото си искам :) Изобщо нямам намерение да се замислям, да се боря, чудя, решавам или каквото и да било от този род - просто ще си се порадвам.

1 коментар:

заличителят каза...

за какво ти е свободата когато душата е затворът ти...?