събота, 14 януари 2012 г.

Тъпотия

Искам, не искам.Знам, не знам.Това е мечтата ми, това не е мечтата ми. В малкото моменти, в които успявам да се погледна отстрани, виждам такава несигурност, че ми иде да си фрасна един в муцуната. Ще ми се да отново да съм на 17г. и да съм абсолютно уверена в това, което правя. Тогава всичко беше просто и логично, а сега всичко около мен е абсолютно нелогично. Напъвам се да правя нещо, от което никак не ми олеква.Напротив, постоянно съм на тръни, ще стане или няма да се получи ?!? Постоянно искам мнението на хората около мен и одобрението им. По този начин в крайна сметка изобщо нямам идея какво искам аз. И ето и простият пример - искам да се забавлявам, но тотално се затварям (за да съм се съберяла - или нещо от сорта - дрън-дрън ярина), е това ли искам - да си стоя вкъщи и да се чудя. 
Както беше казала една приятелка преди време "Чувствам се стара,самотна и зла". Ама не съм стара бе!!! Самотна, е какво искам като си стоя пред лаптопа и копая ферма, мисля (тук идва лафа с патката, дето мислила,мислила и на края се удавила), чакам да се случи нещо, което може и никога да не стане(въпреки желанието ми). Зла - ами да като не съм удовлетворена от живота си.
Да си попея малко - "Страх ме е от себе си, когато загубя мечтите си","На всяко действие - противодействие","Стените в тази стая, в която бих живял, се приближават бавно в индиански бавен ритуал".
Едно знам със сигурност - искам да обичам и да бъда обичана (едновременно, ако може).

3 коментара:

Yuliya Georgieva каза...

"Чувствам се стара,самотна и зла"
Познавам ли тази приятелка или само така ми се струва?

kyky_pyky каза...

Ами мисля, че не я познаваш :)Тя е от Благоевград.

заличителят каза...
Този коментар бе премахнат от автора.