неделя, 12 август 2012 г.

За чичко Фройд

            От доста време не си помня сънищата, и когато си помисля май това е добре :) Та значи :
           Аз съм новоназначена полицайка в 5-то РУП в София (това е сбъднатата ми детска мечта), и ето ме първи ден на работа - районното отвътре изглежда като All Stars - на два етажа, като втория е с дупка по средата и можеш да видиш всичко, което става на първия. Няма кабинети, само адски много хора се разхождат насам-натам (повечето цивилни), а аз съм почти униформена. Нямам никаква идея какво трябва да правя (пък и никой мил гражданин не идва при мен да се опитам да му помогна). В следващият момент виждам как една служителка на СОТ (началник смяна - свястно момиче) си има "случай" - трябва да разбере какво се крие в червата,ануса или там някъде на един младеж. Аз все още се мъча да се осаферя. И така вече съм нощна смяна - какъв купон, това си е хаос парти - има много музика и шарени светлини, а колегите се забавляват с изключение на работещата бивша служителка на СОТ - тя продължава да се мъчи да изтръгне нещо от горкия младеж. И така, аз вече съм дневна смяна, след тежко 24 часово дежурство отново се чувствам не на място. Бивш служител на въпросното управление ми обяснява, че сама трябва да си намеря какво да върша и как да го върша (това било нещо като тест), е аз така и се чувствам като опитна мишка. Мотая се насам-натам, но не намирам нищо за вършене. Минава един шеф (познах по униформата и шарените пагони) и аз се спичам - щото стоя ей така и нищо не правя - единственото за което се сетих е да козирувам ( нали е висшестоящ, пък аз почти съм с униформа) - козирувам с лявата ръка и съм малко неглиже, това още повече ме спича. Реших да се измъкна и да отида в двора, а там ме чака изненада - има задача ... трябва да тичам по някоя улица (имам избор от 5), коя да хвана и за чий Х да тичам - гоня ли някой, тест на Купър ли ми правят?!? Избрах си да тичам към двора на РУ - там пак има униформен шеф, който ме гледа строго и сякаш ми казва : "Ти нямаш ли си работа, какво се мотаеш само???" И аз, какво да правя,какво да правя  - паркирам Москвича на баща ми и до една чешма и започвам да мия чашите в нея (явно на старите колеги). Виждам как единственият ми познат човек там още се мъчи да разгадае мистерията с младежа и скритите неща. Адски завиждам в този момент - та тя си има случай. Тъкмо да изплакна чашите и виждам, че Москвича го няма - започнах да го търся, а него го НЯМА. Съвсем осезаемо беше чувството за провал. Тичащите ми колеги започнаха да се завръщат, а аз дори чашите не бях успяла да измия, пък и червения Москвич ми изчезна пред очите. Отново заставам мирно - пак шеф, пак ме гледа строго. И отново съм нощна смяна - това вече, явно ми дойде твърде много и се събудих.

Няма коментари: