събота, 1 декември 2012 г.

Кафяви, сини,зелени,пъстри

Какъвто и да е цвета - все са си очи. Въпросът е как това зад тях приема нещата дето те фокусират ( или не успяват :) ). Вървиш си по улицата и виждаш куче (с адски готини уши); дамата пред теб - лошо куче; детето и - куче приятел и за гушкане, и за гонитба ; комплексираният пубер, дето слиза от автобуса - куче, което да срита (току виж, това го направи куул); все бързащия господин от 3-ти апартамент - хич не го и вижда; кучето от другия тротоар - страхотна кучка.
Трябва ли на кучето да му дреме какво виждат останалите, когато го погледнат ?
Трябва ли да прави най-сладката си физиономия пред пубера ?
Трябва ли да бяга от досадното дете ?
Дали някой ще види това, което вижда и то в свежата локва ?