вторник, 10 декември 2013 г.

Въпроси

Кой? С кого?
Кога? От кога? До кога?
Как?
Къде?
Какво? Въпреки какво?
Искаш ли?
Защо?
Обичаш ли?
Може ли? Не може ли?
Ще дойдеш ли?
Тръгваш ли?
Идваш ли?
Вярно ли е? Грешно ли е?
И какво от това?
Това ли е?
Така ли?
Аз ли?
Утре ли?
Основни въпроси, въпроси свързани с, насочващи въпроси, уточняващи въпроси, често задавани въпроси, риторични въпроси, въпроси без отговор, демографски въпроси ... хиляди въпроси.

                                     KEEP WALKING

събота, 8 юни 2013 г.

Да си жена порок ли е ???

Не се харесвам никак напоследък. И неоспоримия факт, че съм от женски пол също не ми допада. От днес ще съм мъж - щото съм се заела да върша "мъжки" неща (бъркам се един вид в техните работи, а не ги разбирам). И косата ще си подстрижа (мнооого късо) хем да мязам на тях, хем ей така да се чудят. Те там при нас тези работи с протестите не ги разбират, но аз ще си протестирам.
Наистина някои неща не ги разбирам, когато съм в мъжка компания (да се разбира-на работа), те не се съобразяват нито какви ги дрънкат, нито какво те карат да вършиш (разни "мъжки" неща  -  като носене на тежки предмети, катерене по високи нестабилни стълби, свързване на жици, пробиване на дупки, навиване на болтове с нещо наречено винтоверт :) ), пък когато стане въпрос за заплащане - ми то ти си жена, не може да получаваш колкото един мъж - сериозно ???
Необясним факт е, че се чувствам жена единствено сред представители на "слабия" пол. На екзистенциалния въпрос "какво си ти?", аз зная отговора, но няма как, а и не желая да убеждавам когото и да било във верността му.
А бе, много неща не разбирам аз (явно защото съм жена), например - защо човек държащ на честта и достойнството ме съветва да преглътна, защото видиш ли аз съм си избрала този труден път и е трябвало да съм на ясно, че отношението на "силния" пол ще бъде пренебрежително, поради простичкият факт, че съм жена. Е, няма как да го преглътна.
Сега едно последно изречение (ще го напиша на разбираем за "мъжете" език - за целта си представете червена тока) :
Що не си ебете майката, нездоволени копелдаци с малки меки пишки ???


петък, 17 май 2013 г.

Малко за кварталното куче

   Интересно е нашето куче, това дето си живее на паркинга пред блока. То е такова едно, с чудесни уши (от тези дето са адски подвижни - на страни, като хеликоптер и леко клепнали в края), погледа му нищо не ти говори (нещо между "все ми е тая" и "помисли си"), опашката ... ами различно - понякога маха, понякога е застопорена. Трудно се разгадават такива кучета.
   Гледаш го и ти иде да го гмечиш, да се въргаляш с него, да се шляеш из квартала. Изкушението е голямо, но когато го доближиш то застива и те гледа с този неразгъдаем поглед. Не те лае, но и не помръдва опашка, какво остава да те близне по ръката. Прибилжаваш се до него и лееекичко го почесваш зад ушето - пак нищо. 
   Аз, като човек ценящ личното пространство, не му се натрапвам - оставям вратата на входа отворена, та ако му е топло (или студено, или просто иска да се скрие) да влезне. 
   Ако не иска да си играе с мен - ами ще се острижа 0 номер, така или иначе не се харесвам никак напоследък (много сантиментална съм станала, една такава ревлива).

неделя, 10 март 2013 г.

Как го правиш?

   Днес сезоните се сменят адски бързо. Подскачат, после на прибежки се промъкват, и хоп отлитат за да дойдат следващите - по 2, по 3. Както си седиш и ти е едно лежерно, като късна есен с октомврийско слънце, ХА - снежни виелици, бръснещ вятър - да се чудиш откъде ти е дошло. От където дошло - там отишло. Зимно е едно такова, но като си в гората сгушен под клоните на огромен бор - тишина, приятен аромат и нежните звуци на горските обитатели. Отпускаш се в тази топла прегръдка и когато отвориш очи, то дошла пролетта бе. Всичко е цветно и свежо. Чуваш "Лале ли си, зюмбюл ли си" и това те отвява, направо те покосява като юлски смерч и тогава наистина всичко се сменя през стотни от секундата. 
   Чистенето с моп в такива моменти не помага. Няма смисъл да се пробва и с ритмичното въртене на барабана на пералнята - пак не става. Хубавото е, че времето днес предразполага към шляене, стоене на едно място с разперени ръце, полет с птичките (днес се чува как си пеят). 
   В мен бушува торнадо - отдавам му се.

неделя, 17 февруари 2013 г.

Досадно ли ми е готвенето - ДА

Много рядко се вдъхновявам да готвя (то моето е и едно готвене де), но все пак трябва да се яде. Та днес реших да си направя обяд, който прилежно прибран в кутия да си взема утре (в офиса избора не е голям). По съвет на Гладната Акула ще си пека пилешка пържола с печени чушки :) Ако успея (демек не се изнервя) ще си направя и супа - пилешка, защото явно не прецених грамажа в магазина и пилешкото месо в хладилника е доста.
Впуснала съм се в неравностойна битка с килограмите, в следствие на което очаквам скоро да ми пораснат крила и да ми поникне перушина, а къде по би ми паснала една зурна :) Ако до лятото не съм успяла да сваля 10кг. - застреляйте ме !!!