събота, 8 юни 2013 г.

Да си жена порок ли е ???

Не се харесвам никак напоследък. И неоспоримия факт, че съм от женски пол също не ми допада. От днес ще съм мъж - щото съм се заела да върша "мъжки" неща (бъркам се един вид в техните работи, а не ги разбирам). И косата ще си подстрижа (мнооого късо) хем да мязам на тях, хем ей така да се чудят. Те там при нас тези работи с протестите не ги разбират, но аз ще си протестирам.
Наистина някои неща не ги разбирам, когато съм в мъжка компания (да се разбира-на работа), те не се съобразяват нито какви ги дрънкат, нито какво те карат да вършиш (разни "мъжки" неща  -  като носене на тежки предмети, катерене по високи нестабилни стълби, свързване на жици, пробиване на дупки, навиване на болтове с нещо наречено винтоверт :) ), пък когато стане въпрос за заплащане - ми то ти си жена, не може да получаваш колкото един мъж - сериозно ???
Необясним факт е, че се чувствам жена единствено сред представители на "слабия" пол. На екзистенциалния въпрос "какво си ти?", аз зная отговора, но няма как, а и не желая да убеждавам когото и да било във верността му.
А бе, много неща не разбирам аз (явно защото съм жена), например - защо човек държащ на честта и достойнството ме съветва да преглътна, защото видиш ли аз съм си избрала този труден път и е трябвало да съм на ясно, че отношението на "силния" пол ще бъде пренебрежително, поради простичкият факт, че съм жена. Е, няма как да го преглътна.
Сега едно последно изречение (ще го напиша на разбираем за "мъжете" език - за целта си представете червена тока) :
Що не си ебете майката, нездоволени копелдаци с малки меки пишки ???


Няма коментари: