неделя, 6 април 2014 г.

Пролетна умора

   Не зная защо, въпреки всички изпити витамини, ме е натиснала зверска умора. Дори пролетният дъжд не успява да притъпи сетивата ми. Въпреки всеобщото изтощение, те отказват да се изключат.
   Гледам очакващо в тежкото небе, дали слънцето ще се покаже. От взиране погледа ми се премрежи. Небето ли плаче? Уморих се, уморих се да се взирам. Уморих се да търся топлото слънце в тежките облаци, плътно застинали над монотонната София. 
   Изтощих се - искам си дозата пролетен допинг.