Седя си аз на изтърбушения диван и си пиля орловите нокти. Та докато извършвам това адски нетипично за мен действие, си се изстрелвам в моя идеален свят - в страната на чудесата. Какво да видя там :
1- во действие - прохладна река, аз съм се изопнала на сянка и съхна. Изплашила съм рибата и около мен се мятат мълнии, но това не помрачава идилията, защото в следващия момент заедно със най-сърдитият рибар се пльосваме във водата и нищо няма значение.
2-ро действие - аз съм се изтипосала с най-кифленските дрехи и се разхождам под ръка най-галантният кавалер - и разбира се аз знам, че той е щастлив да бъде именно и само с мен, защото аз съм адски готина и всички му завиждат. Е, нали и ноктите ми са страхотни :)
3-то действие - вървя приведена, кръста ме боли адски, но това няма никакво значение, защото държа за ръка малък пакостник, който точно в този момент се е устремил към него (радва се да го види и да му покаже най-чаровната си усмивка).
Да, това е една малка част от страната на чудесата. Там, най-вероятно, не всичко е розово, но заради тези моменти си заслужава. Сега, след като на лицето ми е изписана онази странна усмивка на Джокондата, продължавам да си пиля орловите нокти.
