петък, 17 декември 2010 г.

Ай сиктир, Пенке ле

По прнцп не съм зла жена, но само по прнцп. Днес имах огромното желане да пиина бира (наливен Гинес) и да хапна вурстчета в прекрасната компаня на една Нервна Акула - е, да ама не. Нищооо има Господ - на служителите от офиса, които не пожелаха да ме изчакат 1 час им се върна :))) - касиерките се отчитаха 1 час по-дълго, а една мома не успя да  си запали колата - БМВ - това кола ли е ???
Току що научх, че "Левски" бие с 1:0 и си гепих една фанта - има шанс за добър край на деня .

вторник, 19 октомври 2010 г.

Любими думички

Когато все още имах лятна ваканция с радост я прекарвах на село (с.Виногради - намира се на 4км. от гр.Мелник). Имам 2 братовчедки, които живееха в гр.Русе - трудно се разбираха с баба ми :)Ето и някой от любимите ми думи, които често се чуват там :
1) За животни - мачка (котка), ягнЕ (агне), пуле ( магаре), бише ( прасе)
2)Разни - сосип (съсипвам), скъцам (сбия), джигер ( гърло,гръклян/той е и гръцмуль/), кьотек (бой), чопърле (коса)
Това са на пръв прочит :)

петък, 1 октомври 2010 г.

Петък сутрин

Чудесно есенно утро. Кратко изтягане преди първото кафе, целувки с котката, пъва цигара, вчерашно кафе, ново кафе, втора цигара, душ, свеж въздух идващ от отворения прозорец. Като по чудо се качих в автобуса без никакъв проблем, но за да успея да се разсъня се погрижи шофьора (докато се движим по бул."България" той решаваше кръстословица и ползваше жокер - обади се на приятел).
- А ма, кАжи какво е госпожа с три букви ... става ! - "биииип"-клаксон
- Кой ти даде книжка бееее?

понеделник, 27 септември 2010 г.

Нещо като за понеделник сутрин

1. Tiamat - http://www.vbox7.com/play:66b50530
2. Amorfhis - http://www.vbox7.com/play:367658a1
3. Sepultura - http://www.vbox7.com/play:e3a3e103

четвъртък, 23 септември 2010 г.

За манджите :)

Ей на - вече съвсем ми се изясни как Нервната акула се успокоява. С храни и напитки - при мен и майка ми помага, явно същото важи и за нея. Малко съм се разтъжила за Нож и виличка , но всяко зло за добро - вече си има два чистак-бърсак новички блога за вкусна манджа и питиета :) Единият е акулският а именно Гладната акула (това ще да е превода :) ох, тая одисея с английския ...) и другият на Крис - с неговия превод няма да се мъча :) .

вторник, 21 септември 2010 г.

Хитлер - репи да яде

Не само защото по принцип нямам дар слово, но в случая просто нямам думи. Ако все пак някой прочете това, нека даде един глас в Свежо тук . Това е пост на Нервната Акула .

понеделник, 30 август 2010 г.

Стар виц

Преди около 3-4 дни, едно девойче се опита да ми обясни колко е било хубаво "едно време". Как всеки интелигентен човек е имал възможност за развитие. Как не е имало проблем да напуснеш страна за да работиш в чужбина. Странното беше, че нейните спомени за прехода са ядене на пушено пиле, пък аз си спомням купоните за сапун, бой за хляб (лично съм участвала) и празните магазини.
Та вчера се сетих за един виц от "онова време", в което имаше режим на тока : само да поясня, че действието се развива на Българо - Гръцката граница.

"Гръцките митничари : УУУУУУ, вие нямате ток :)


Българските митничари : Ама вие си нямате комунизъм !!!


Гръцките митничари : Ама ние ще си построим комунизъм !!!


Българските митничари : Е, тогава няма да имате ток !!!"

Помня го, защото го чувах доста често вечер, когато всички се разполагаме около акомулиращата печка (нали все пак е топла), а всичко наоколо беше като в приказка - мъждукащи свещи от всички прозорци и тихи разговори.

понеделник, 23 август 2010 г.

След 2 седмици отпуска

Не, че искам да си правя равносметка (не ми идва отвътре), но стигнах до извода, че такова нещо като "клиента е най-важен" няма почва у нас. След 5 дневен престой в к.к. Албена съм ужасена. Програма UAI - да, но каква :) Уиски в пластмасова чаша ( в лоби бара на хотела), а за разредител - Присан - чудно. Разбира се, някой трябва да благоволи да ти сипе - с един такъв "свиреп" поглед (дръзнал си да го вдигнеш от лаптопа). Храната - ядеш само това, което разпознаваш какво е - защото после някой трябва да тича до аптеката. Чадър и шезлонг до басейна и на плажа - разбира се, стига да станеш в 6.00ч. и да си хвърлиш кърпата на някой, ако има останал де. Е, поне проблем с тока нямаше.
После за да си почина, ходих и за 5 дни на село. Ей така, за по кафе отскачах до Мелник - еййй, мъко моя тиии. В главата ми е останал рекламен надпис върху разкъсан кашон, който гласи : "страшно вино - чупи легла". Мен ако питат само глави чупи, защото е разредено и с доста примеси (захар-повечко от необходимото, оцветители-Мелнишкото вино /направено от сортовете "Широка мелнишка" и "Мелник 55" е с цвят "рубин", а не тъмно-червено). Горките чужденци - едвам успяват да си поръчат.
И така - завърнах си се в празната София - отпочинала :)

сряда, 28 юли 2010 г.

дръж се ,Митро - още 2 работни дни

"Детство мое - реално и вълшебно. Детство мое - така си ми потребно" ...... "Всеки ден по една дяволия - да е от мен :)" Слушам си аз гръцка музика днес и веднага ме изпълва желание да си попея със сестра ми !!! Yparxooooooooooooooooo - сигурно в гроба се обръща Казандзидис , ама голям е кеф да си попееш в тих следобед (м/у 14.00ч. - 16.00ч.). Разбира се всичко се връщааааааа. При мен кармАта е голяяяяма - съседа отдолу си припява "Жива рана" още от ранни зори (4.30ч.).
Най-прекрасното е, че в неделя заминавам на море :)

петък, 2 юли 2010 г.

Вчера

Напрегнат ден беше вчера. Във възможно най-синтезиран вид:
1.Като начало, служители на една охранителна фирма стачкуваха, защото не са получавали заплата вече 2 месеца. От ръководството на фирмата решиха проблема по най-бързия начин - пратиха 2 екипа да ги уволнят.
2.Последва преправянето за N-ти път на приложение към договор с друга охранителна фирма. От един месец ми върви само на разстановки - в работата поне разбират, колко е важно това разположение на "силите".
3.После последваха гневни писма към изпълнителя от т.1
Важното е, че денят завърши със свинска пържола и салата от домати :)
Днес - СИЛАТА Е С МЕН !!!
Изнасям се от София :)

понеделник, 28 юни 2010 г.

След парадно

Размазана .
Като оставим настрана, че имам нужда от космодиск ( мнооого тежки тез кашпи бе), огромната грешка която направих е, че приех нещата твърде серьозно (твърде професионално - не, че съм голям професионалист в охрана на масови мероприятия:) ). Това ме кара да се чувствам адски разочарована от себе си. Частта, за която отговарях - сигурност - е, под всякаква критика беше. За всеобща радост мина без произшествия и ако от 1994г. знаем, че "Господ е БЪЛГАРИН", то от 26.06.2010г. можем да сме сигурни, че не е хомофоб. Също така, ако всички, които бяха против парада (тези, на които GSM-ът им звъни с реч на Хитлер) бяха поне малко организирани ... имаха страхотен шанс да "влезнат в историята". Радвам се, че с всяка следваща година присъстващите се увеличават и все повече се забавляват (а бе, не са като на спортен полуден). Свалям шапка на голяма част от организаторите -вложиха адски много време и енергия в подготовката на събитията преди и по време на прайда - евала страхотна работа свършихте !!!
Все пак -"Всичко е добре, когато свършва добре" :) Другата година ще се постарая повече :)

сряда, 2 юни 2010 г.

Защо всяка година ходя на гей парад

Добър въпрос :) Не се бях замисляла. Със сигурност няма да участвам в конкурса за есе - не ме бива да пиша (голяма мъка беше по литература). Та да си дойда на въпроса - ЗАЩО ???
1) Страхотен адреналин (може би за това си боядисвам и косата - червена). Проверявам се до колко ми стиска "да ме разберат каква съм" :) От бой не ме е страх, все пак доста са ме "блъскали" в залата (да знам, че е по-различно на улицата, но ... не, не ме е страх от това).
2) Да видят хората, че съм като тях (различни, различни - колко да сме различни?) - не съм сигурна, че е за това. Дано помага поне :) Така и не разбирам, защо всички (включително и ЛГБТ хората постоянно наблягат на това, че са различни - е, не са!!!)
3) Да не ми се налага (особено след показване на кадри от прайда по БТВ-Сблъсък) да обяснявам каква съм. Не свърши работа - пак си питат.
4) Надеждата, че по този начин провокирам някакъв дебат - искам да живея в нормална държава (равни права и възможности), приятелката ми да не се притеснява да излиза с мен (говорим за кино, разходка, пикник, кафенета и всички останали неща).
Държа да подчертая, че имам най-страхотното семейство на света !!! И колегата ми (прекият ми ръководител) също е пич! Страхотни приятели :)
Това са първите неща, които ми хрумват.
На финала, искам да благодаря за това.

сряда, 26 май 2010 г.

СКГТ

Днес, както всяка сутрин, разсънващо ми подейства не първото кафе, а именно опитите да се кача в А204. Разбира се усилията ми не бяха успешни. След едномесечни опити да пристигам навреме за работа се отказах, защото или трябва да ставам адски рано, или да се запиша на ръгби. Не мога да разбера, защо аджеба сутрин вместо голям автобус пускат малък ?!? Може би е забавно (за шофьора) да гледа как хората се блъскат във вече претъпкан автобус или просто някой идиот не може да прецени, че в 8.00ч (делничен ден) мноооого хора тръгват на работа. Още по-забавно става, когато и контрола се качи (стига да успее де).
Всъщност исках да се развихря на тема - нужни ли са тренировки на контрольорите (по самоотбарана) ? Ама то ... за какво са им - та те няма как да работят :)

неделя, 9 май 2010 г.

Чакане, кафета, цигари,бира и чудесна храна

С една дума - кеф :) Почти пълен, ако го нямаше изнервящото чакане на разни хора от "Техем" и НЕТ-1. Хич не мога да ги разбера - има 4 почивни дни и те се втурват да отчитат топломери ?!? Наградата за цялото това чакане беше - шляене из празните улици на София, страхотните мръвки приготвени от една спокойна Акула и мъдрата компания на сестра ми. Разбира се, всичко това течеше като по бира. Очаквам снимки от Магда, която напредва в разучаването на новия си фотоапарат.
И така с малко дъжд, малко нови придобивки (тютюн, празни цигари и машинка за пълненето им) и много спокойствие почивните дни отминаха :(

неделя, 2 май 2010 г.

Мъкааа

Днес е неделя, следователно - вчера беше събота :) На вън времето е прекрасно слънчево, около 22* , зелено и не особено претъпкано (като през седмицата - ей, няма качване в А204). Та това предполага мотане в парка, съчетано с пиене на бира, кафе или който каквото иска - ама да е на вън. Тази седмица не ми се усмихна щастието да се размажа в някой парк, но надеждата умира последна, пък и идат 4 почивни дни. Ако не в София, ще се помотая из "Бачиново" или не дай си боже из Стамболийски, но важното е да не съм си вкъщи. Тая работа си е уморителна, пък и взех да получавам колстрофобия от тесни пространства (работното ми място е АДСКИ тясно, малко и тъмно). Тук трябва да кажа, че никак не ги разбирам младите - излизат само вечер ?!? Що така бе, Миме ??? И така, мдааа.
П.С. Надявам се някой да се сети да ми звънне :)

четвъртък, 22 април 2010 г.

Самолети :)

Вулкани, облаци и преди това разбит самолет. За чий са били всички тези важни хора в един самолет? Доколкото знам, Тодор Живков никога не е пътувал в един самолет с Добри Джуров, в което има логика.

неделя, 28 март 2010 г.

Корабите заминават, Сина ....

/от Софи и Т. за Д.-като Дида и Дракон/

1.
Сина, корабите заминават!
Напускат те насечения бряг и старата година
се запалва, за да изгори,
а корабите ден по ден ще гълтат месеците докато
достигнат лятото, бе Сина.
Е, това е. В крайна сметка ти си капитан на нашата
фрегата, София е детето-юнга, а аз съм плъх и
се заклевам, че никога не ще напусна
/дори последен/
този кораб, който между впрочем винаги
пътува за Созопол.

Т.

2.
Внимание!,
говори Юнгата :
- Къде е капитанът?, а екипажът отговаря :
- Във Венеция!, и юнгата си мисли -
ще взема аз на рамото си Папагала и с Плъха
под ръка, ще се разходя по площад Сан Марко, дано
намеря Капитана, за да го заведа до пивницата
на Феличе, където мисля всичките да отпразнуваме
годишнината от вартоломеевата нощ...

С.

Това открих днес в шкафа :)
Капитана

сряда, 3 март 2010 г.

03.03

Национален празник - да бе, да. Защо тогава не виждам празнични физиономии в офиса? :)
Работим, работим - колко да работим? Очаквам парад на рампата - складови работници и шофьори маршеруват под зорките погледи на счетоводители и дилъри ... WTF ?!? Само чистачката липсва / то за това охраната мие пода на входа /, ама и тя сигурно е с важна мисия - знаме да ушие, та да мога АЗ байряка да развея в ритъма на празнично надутите клаксони.
Цялата тази работа е по любов - ей така - от патриотизъм.

петък, 26 февруари 2010 г.

Оптимистично

Събудих се в 5.05ч. от зверско кашляне (гадна работа), но след първото за деня кафе нещата се промениха - тръгнах за работа, а на вън едно страхотно слънце :) После в А204 шофьора ме покани при него (много претъпкано, брей) и мина по Цариградско със 100км/час - летяяя. После успях да си намеря Victory Exclusive , а това си е трудна работа! Пристигнах точно навреме на работа и ако в Дружба нямаше мъгла щеше да е съвсем прекрасно(вече се разкара :) ). Нямам идея защо ги пиша тия работи, като всъщност си мисля само за вица за песимиста и оптимиста - " Песимиста : От това по-лошо не може!!! Оптимиста : Може, може!!! "

сряда, 24 февруари 2010 г.

Ммм ???

Рея се аз из Vbox7 и си се радвам на Нова Генерация. До тук нищо ново, но в "подобни" намирам следните "Парчета" на: Преслава и Анелия, Невероятно изпълнение на Бионсе, Металика ... и :([saving]): . Също така new hit на Димана / която и да е тя/. Продължавам да дерзая :)

четвъртък, 18 февруари 2010 г.

Нови неща

Неща е страхотна дума - много я обичам и нещата обичам. Такива неща като рожден ден, подаръци, приятели, гости, приятели, дом, семейство. Вече трети ден съм в нова квартира, усещането е странно - хем хубаво, хем леко стресиращо. Хубавото, за мое щастие надделява. Като изключа лекият дискомфорт от смяната на квартира, усещането за уют, спокойствие и сигурност ме изпълва с блаженство.
Та, новите неща са прекрасни, старите също!!!

сряда, 6 януари 2010 г.

За сефте

Не ми се пише, ама нали трябва да отбележа началото на новата година. Нова година - нов късмет, то аз от стария не се оплаквам, но ако дойде още ще е "добре дошъл". Чудесен сняг днес + 120 леки катастрофи в София до 12ч. и едно убийство за колорит. Та така, както каза една колежка днес : " ми да не е писал толкова за престъпниците, този Боби Цанков, те за това го убиха!!! Нали и друг писател убиха така". Ама, на кой свят живеят тези хора ?!? Аз пък се притесних, че след празниците нищо "интересно" няма да се случи. А какви празници бяха ... аууу. Толкова драма на едно място от доста време не бях виждала, може би, от както си смених работата. На моменти ми дойде и в повече. Та така, направих сефтето и сега да си лягам.