понеделник, 28 юни 2010 г.

След парадно

Размазана .
Като оставим настрана, че имам нужда от космодиск ( мнооого тежки тез кашпи бе), огромната грешка която направих е, че приех нещата твърде серьозно (твърде професионално - не, че съм голям професионалист в охрана на масови мероприятия:) ). Това ме кара да се чувствам адски разочарована от себе си. Частта, за която отговарях - сигурност - е, под всякаква критика беше. За всеобща радост мина без произшествия и ако от 1994г. знаем, че "Господ е БЪЛГАРИН", то от 26.06.2010г. можем да сме сигурни, че не е хомофоб. Също така, ако всички, които бяха против парада (тези, на които GSM-ът им звъни с реч на Хитлер) бяха поне малко организирани ... имаха страхотен шанс да "влезнат в историята". Радвам се, че с всяка следваща година присъстващите се увеличават и все повече се забавляват (а бе, не са като на спортен полуден). Свалям шапка на голяма част от организаторите -вложиха адски много време и енергия в подготовката на събитията преди и по време на прайда - евала страхотна работа свършихте !!!
Все пак -"Всичко е добре, когато свършва добре" :) Другата година ще се постарая повече :)

сряда, 2 юни 2010 г.

Защо всяка година ходя на гей парад

Добър въпрос :) Не се бях замисляла. Със сигурност няма да участвам в конкурса за есе - не ме бива да пиша (голяма мъка беше по литература). Та да си дойда на въпроса - ЗАЩО ???
1) Страхотен адреналин (може би за това си боядисвам и косата - червена). Проверявам се до колко ми стиска "да ме разберат каква съм" :) От бой не ме е страх, все пак доста са ме "блъскали" в залата (да знам, че е по-различно на улицата, но ... не, не ме е страх от това).
2) Да видят хората, че съм като тях (различни, различни - колко да сме различни?) - не съм сигурна, че е за това. Дано помага поне :) Така и не разбирам, защо всички (включително и ЛГБТ хората постоянно наблягат на това, че са различни - е, не са!!!)
3) Да не ми се налага (особено след показване на кадри от прайда по БТВ-Сблъсък) да обяснявам каква съм. Не свърши работа - пак си питат.
4) Надеждата, че по този начин провокирам някакъв дебат - искам да живея в нормална държава (равни права и възможности), приятелката ми да не се притеснява да излиза с мен (говорим за кино, разходка, пикник, кафенета и всички останали неща).
Държа да подчертая, че имам най-страхотното семейство на света !!! И колегата ми (прекият ми ръководител) също е пич! Страхотни приятели :)
Това са първите неща, които ми хрумват.
На финала, искам да благодаря за това.