сряда, 25 април 2012 г.

Гледна точка

Всичко е въпрос на гледна точка, нали? Аз имам нужда да виждам постоянно в розово, зелено,  синьо, лилаво, жълто, червено ... изобщо цветно и весело. Обичам поговорки от сорта "Всяко зло за добро", а не "Не всичко, което блести е злато".
Е, понякога се ядосвам. Установявам, че най-много се дразня, когато някой засегне (независимо по какъв начин) човек, на когото държа. Ако не става въпрос за физическо насилие (тогава е по-лесно - просто скачам а бой), в първия момент се опитвам да не обръщам внимание на "помията", но си ме гложди бе. После започвам да кроя шапки :) - в това не ме бива много - защото пак ми идва на акъла, че "всичко се връща".
Добър човек ли съм? Достоен за уважение? Обичат ли ме такава каквато съм? Имам нужда да ме обичат и да обичам - тогава нищо няма значение!!!
След пролетния дъжд, който току що спря, въздухът е свеж - излизам да подишам, ще го съчетая с набавянето на провизии.

П.П. Обичай ме - имам нужда от чист въздух за да виждам всичко цветно и да не си задавам въпроси.

петък, 6 април 2012 г.

Имате поща

Не ме бива в писането.
Не ме бива  говоренето.
Поне имам фалшив, но стабилен "втори " глас.
"Ще продължавам да пея, до последния си звезден миг" :)))