неделя, 10 март 2013 г.

Как го правиш?

   Днес сезоните се сменят адски бързо. Подскачат, после на прибежки се промъкват, и хоп отлитат за да дойдат следващите - по 2, по 3. Както си седиш и ти е едно лежерно, като късна есен с октомврийско слънце, ХА - снежни виелици, бръснещ вятър - да се чудиш откъде ти е дошло. От където дошло - там отишло. Зимно е едно такова, но като си в гората сгушен под клоните на огромен бор - тишина, приятен аромат и нежните звуци на горските обитатели. Отпускаш се в тази топла прегръдка и когато отвориш очи, то дошла пролетта бе. Всичко е цветно и свежо. Чуваш "Лале ли си, зюмбюл ли си" и това те отвява, направо те покосява като юлски смерч и тогава наистина всичко се сменя през стотни от секундата. 
   Чистенето с моп в такива моменти не помага. Няма смисъл да се пробва и с ритмичното въртене на барабана на пералнята - пак не става. Хубавото е, че времето днес предразполага към шляене, стоене на едно място с разперени ръце, полет с птичките (днес се чува как си пеят). 
   В мен бушува торнадо - отдавам му се.